Строителството е сложен сектор и липсват добре изградени връзки между

 Строителството е комплициран бранш и липсват добре построени връзки сред другите етапи на строителния развой и обособените играчи, което затруднява дигитализирането му. Това стана ясно по време на полемика на тематика „ Дигитализация – действителни приложения в строителството “ в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
„ Заради дългия цикъл на дизайн, строителство, вложения и потребление на постройките (понякога сред 80 и 100 години) се губи чисто икономическият смисъл на дигитализирането на строителството. Самите вложители не оказват напън за по-бърза и оптимална работа, а към момента се работи на парче “, сподели Георги Брашнаров, шеф и притежател на Nemetschek Bulgaria. Причината съгласно него е, че клиентът и вложителят ще би трябвало да платят по-висока цена и за тях не е ясно по какъв начин ще се изплати инвестицията във времето.

Според арх. инж. Климент Чернев, съуправител на ALUKÖNIGSTAHL, съзнанието за огромната отговорност, която носят проектанти, вложители и разработчици на здания ги кара да бъдат доста внимателни във внедряването на нови технологии. „ Отговорността на строителния бранш за човечеството е голяма и животът на постройките е непостижим с виталния цикъл на електронните устройства и транспортните средства. Дори последните модели телефони устоят най-вече една-две години, най-съвременните сега коли след 10 години ще са остарели, до момента в който една постройка се проектира за да живее и да обезпечава подобаваща среда за жителите си най-малко 40 години “, уточни Чернев и добави, че грешките в проектирането на една постройка костват доста скъпо както на строителя, по този начин и на жителите й.

Доц. Добромир Динев, който е част от катедра „ Строителна механика “ в УАСГ, уточни, че строителството е консервативна област и в нея рядко се случват феноменални преобразования. Той също посочи големите отговорности в строителния бранш, който също така е изпълнен с неопределености. „ Нямаме точна визия в какви условия ще се експлоатира дадена постройка, липсва ни предвидимостта в самолетостроенето и машиностроенето “, уточни той по отношение на по-бавното дигитализиране на строителството.

През последните 10 години обаче нещата се трансформират и към този момент се появяват нови способи най-много в организацията на строителния развой, които ще доведат до по-лесна цифровизация, акцентираха участниците в полемиката. „ Създават се доста модели като да вземем за пример building information modelling, които дават визия за цялата постройка или оборудване от възникването на концепцията за тях в главата на архитекта, до момента в който престанат да съществуват. Създава се цифров модел и в случай че той е изработен добре, всички други въпроси стартират да намират отговора си, защото разрешава да се вършат изпитвания, да се наслагват стопански модели върху оборудването, да се изследва по какъв начин се държи то в дадена обстановка. Това е бъдещето и се надявам то да пристигна по-бързо, в сравнение с в предходните 20-30 години “, уточни Брашнаров.

Виртуалната и добавената действителност също навлизат постепенно в строителния развой и като цяло в бранша на недвижимите парцели, като някои по-иновативни компании даже дават опция на клиентите си да създадат виртуална разходка в определения от тях парцел, уточни от своя страна Климент Чернев.

Участниците в полемиката са на мнение, че съществува симбиоза сред университетите, които би трябвало да дават фундаменталните познания на студентите, и бизнеса, който следва да ги добавя с на практика знания. Те обаче насочиха и известна рецензия към висшите учебни заведения, че не престават да изискват от студентите да наизустяват материала, до момента в който модерната наклонност е младежите да се учат да се ориентират в морето от информация и да мислят изобретателно.
По публикацията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Ралица Пейчева